Дебютът на Мик Шумахер във Формула 1 на тестовете в Бахрейн се превърна в една от големите новини в света на спорта, като 20-годишният пилот кара първо за Ferrari, а след това за Alfa Romeo. Мик започва първия си сезон във Формула 2, като в Бахрейн записа 8-о и 6-о място в първите два старта за годината, а мнозина му предричат славна кариера във Формула 1.
Дали обаче Мик притежава таланта на баща си Михаел Шумахер или ще се осланя основно на фамилията си?
В интерес на истината за този въпрос е твърде рано. Мик спечели европейската титла във Формула 3, но този сезон трябва да демонстрира скорост, талант и воля във Формула 2, ако иска да има шанс за Формула 1. А и Макс Верстапен, Шарл Льоклер и компания вдигнаха доста сериозно летвата за Мик и колегите му.
Холандия е една от страните, където медиите и феновете следят много внимателно развитието на кариерата на Мик. И то не защото навремето Михаел Шумахер и Йос Верстапен бяха съотборници, а по-скоро с идеята дали Мик ще може един ден да застраши Макс Верстапен. Разликата между двамата е година и половина, Макс е по-голям, но Верстапен започна петия си сезон във Формула 1, а Мик досега има два дни зад волана на такъв автомобил.
Един от холандските тв коментатори на Формула 1 – Олаф Мол, вече заяви в интервю за ежедневника AD, че е скептично настроен за таланта и възможностите на сина на 7-кратния световен шампион във Формула 1.
Бившият холандски пилот във Формула 1 Ян Ламерс също се оказа на мнение, че засега Мик не демонстрира особено впечатляващи резултати, но обясни, че Шуми-младши трябва да получи повече време.
„Разбира се, че следя как се развива кариерата на Мик Шумахер – обясни Ламерс. – Интересно ми е като бивш пилот, а и от уважение към Михаел. Надявам се, че Мик ще се справи, че ще продължи това, което баща му започна. Сега това има много голямо значение. Но основният въпрос е следният: дали Мик е наистина толкова талантлив и може да стане световен шампион във Формула 1 или напрежението и големите очаквания ще го пречупят?
„Не забравяйте, че Мик не беше сред най-бързите или най-добрите пилоти в шампионатите, в които кара досега. Някои пилоти прогресират по-бързо, други – по-бавно. В сравнение с Макс Верстапен, Мик имаше нужда от повече време, за да изпъкне. За мен Макс е некоронованият шампион във Формула 1 в последните 4 години по отношение на пилотирането, но резултатите му не отразяват това. Автомобилът в днешната Формула 1 е много важен и връзките на Шумахер с Ferrari му дават предимство в това отношение.
„Михаел също не доминираше още от първите си дни в картинга. Много пилоти влязоха във Формула 1 със страхотни постижения, но това не помага, така че тук няма гаранция. Важното е какво ще покаже пилотът, когато стигне най-високо ниво – Формула 1. Истинските шампиони разкриват истинския си потенциал, останалите пилоти си остават същите, това е разликата между шампионите и просто талантливите състезатели.”
Ламерс дебютира във Формула 1 в края на 70-те години, като до края на 1982 кара последователно за малки отбори: Shadow, ATS, Ensign и Theodore, а през 1992 се върна във Формула 1 за последните два старта от годината с March. Ламерс е стартирал 23 пъти във Формула 1, а общо има 41 участия, но 18 пъти не е успял да прескочи предквалификациите и няма нито една спечелена точка.
Състезанията за издръжливост се оказаха доста по-успешни за Ламерс, който през 1988 спечели „24 часа на Льо Ман” с TWR и Jaguar. Трябва да се отбележи, че Ян кара 13 часа в това състезание, като има решителен принос за успеха срещу Porsche – тимът, който не беше губил състезание в Льо Ман от 1981 година насам. След финала стана ясно, че Ламерс е финиширал с повредена скоростна кутия и така е донесъл първата победа на Jaguar в Льо Ман от 1957 година насам.
Ламерс се състезава заедно с Анди Уолъс и Джони Дъмфрис, а след победата става почетен член на Клуба на британските автомобилни пилоти – чест, която по принцип е запазена за британци. Сред другите носители на това отличие са Енцо Ферари и Хуан Мануел Фанджо.
През 1990, отново с Jaguar, Ламерс спечели и „24 часа на Дейтона”.
Ламерс се върна във Ф1 за последните два старта през 1992 – в Япония и Австралия – рекорд за най-дълга пауза между два старта в световния шампионат, след което подписа с March за сезон 1993. Но през зимата тимът фалира и двамата с Жан-Марк Гунон останаха без отбор.
През 90-те години Ламерс се състезава в BTCC, отново с тима на Том Уокиншоу, а от 1999 се изявява и като тим мениджър, като продължава да участва в състезанията за издръжливост.