С детска усмивка и тинейджърски вид Марк Маркес прилича по-скоро на човек, току-що излязъл от репетиция на момчешка музикална банда, отколкото на някой, който се бори с едни от най-мощните машини на две колела.
В неделя в Япония, Маркес успя да спечели световната титла в МотоGP за трети път в последните четири години в Кралския клас, а е още само на 23 години.
Неговият професионализъм на мотоциклета му осигури победата пред идола му Валентино Роси, за да се превърне Марк в един от най-добрите пилоти в историята на спорта.
Пилотът на Repsol Honda продължава да се възхищава на Роси и коментира неговите поздравления относно титлата по следния начин: „Наистина е невероятно, когато чуеш че Валентино Роси да те поздравява, защото той е един от най-важните пилоти в историята на спорта.“
Със сигурност дебатът за най-великия пилот в МотоGP ще продължи и след като Маркес сложи край на кариерата си, но засега неговата философия е винаги да се наслаждава на състезанията.
„Мисля, че първо е много важно да се наслаждаваш на живота. Трябва да осъзнаваме, че сме привилегировани – обяснява Маркес. – Имах големи възможности да тренирам и да се развивам, когато бях дете и се възползвах от това. Смятам, че е много важно, когато тренираш здраво, това да ти доставя удоволствие. Ако мислиш за това като за обикновена работа накрая ще ти стане скучно.“
Маркес вярва че, страстта му към двете колела е дошла още от ранни години. Родителите му Хулия и Росер са мото 
ентусиасти, които през свободното си време са били маршали на местната писта. Те са купили и първия мотор (Yamaha Pewee 50) на най-големия им син докато той е още на четири години.
Испанецът все още притежава този мотоциклет, може би за да му напомня докъде е стигнал през последните две десетилетия.
Семейството му е от каталунския град Сервера – спокойно място, заселено първоначално от три селски фамилии през 11-ти век и с настоящ брой на населението от около 10 000 души. Неговият чичо Рамон Маркес оглавява официалния му фен клуб и описва своя племенник така: „Един и същ човек, без значение дали се състезава или не. Марк, когото виждате по телевизията е същият какъвто си го знаем.“
Още един човек е участвал в изграждането на кариерата на Маркес. Това е Емилио Алзамора, бивш състезател и архитект на голяма част от успехите на Маркес, като двамата се запознават през 2004.
Алзамора, който стой винаги извън прожекторите, разказва за своето протеже:
„Марк не е загубил своите ценности, предадени от родителите му. С всичко, което е постигнал само на 23 години, е много трудно да цениш по такъв начин живота. Няма да видите никога Марк, седнал зад волана на Ферари, а по-скоро ще го срещнете да кара кросовия си мотор към вкъщи или на тренировки. Този му начин на живот го изведе на върха, където се намира днес.“
Рамон Маркес коментира така нареченият от него „ефект Алзамора“ по следният начин: „ Личното отношение от страна на Емилио и неговия екип изигра много важна роля при изграждането на личността на Марк. Много сме радостни че, неговите ценности не са се променили, като за това изигра и голяма роля възпитанието му от страна на родителите.“
Не всичко е вървяло по мед и масло в кариерата на испанеца. В джуниър категориите механиците е трябвало да добавят баласт, за да може да се балансира моторът поради сравнително малкия му ръст и тегло. През 2011 травма на окото по време на тренировъчна сесия на „Сепанг“, без малко да сложи край на кариерата му.
Една доста рискована операция успя да отстрани проблема и оттогава насам Маркес не е поглеждал назад, превръщайки се в първият новак от 35 години насам, спечелил световната титла в Moto GP.
