август 4, 2021

Музиката ни контролира зад волана. Как?

Димитър Даков за autosport.bg

Музиката в колата е религиозно преживяване за едни или просто инструмент против заспиване за други.

Акустично погледнато автомобилът не предоставя оптимални условия за слушане. Малкият обем и безкрайните паразитни шумове породени от движението са способни да засенчат безброй детайли в даден запис

Обаче, през очите на един меломан интроверт, липсата на съседи и динамичната панорамна гледка превръщат купето в капсула за сензорна депривация. Нищо чудно тогава, че стилът на музика влияе сериозно върху поведението ни на пътя.

Проучванията по темата се броят на пръсти с безкрайно вариращи резултати. Най-обстойното е дело на лектори от университета в Грьонинген, които са тествали способността на шофьорите да поддържат прав курс в лента с широчина 3 и 2.5 метра. Участващите в експеримента минават симулираното трасе слушайки позитивна и негативна музика, както и контролно минаване в пълна тишина.

Какво представлява позитивна и негативна музика е субективно мнение, за това на участващите е позволено да избират от общо 180 парчета. Независимо от ситуацията, резултатите показват, че музиката няма ефект върху способността на водача да поддържа курс, дори в условия на стеснение, които изискват повишено внимание.

Забелязва се обаче значителен спад на средната скорост в моментите, когато участващите слушат музика, която те възприемат като позитивна. При липсата на музика ставаме свидетели на средна скорост по-висока от тази при тестовете с негативна музика.

Резултатите, които демонстрират липса на негативен ефект при движение в ситуация с повишено внимание и музика са на лице и в проучването на Beh & Hirst (1999), което потвърждава, че силната музика не пречи на шофирането в нормални условия, но осезаемо увеличава времето за реакция в критични ситуации – аспект, който проучването на университета в Грьонинген не взима под внимание.

Тогава защо намаляме музиката преди да паркираме или извършим по-сложна, но иначе бавна маневра? При тях не се изисква мигновена реакция – единственият фактор, който за сега сме потвърдили като повлиян от силната музика.

Според проучването на North & Hargreaves (1997) не силата на звука, а сложността на хармонията и темпото пречи на способността ни да се концентрираме в дадени ситуации. След серия тестове се стига до извода, че музика с ритъм между 60 и 80 удара в минута има най-малък негативен ефект върху концентрацията ни по време на шофиране.

Гореспоменатият диапазон е в рамките на ритъма на сърцето в покой при повечето хора. Изводът е, че колкото по-бърза и комплексна музика слушаме, толкова по-неравномерно и непредсказуемо ще бъде и шофирането ни.

А както по-опитните шофьори знаят, тайната на безопасното и бързо придвижване е равномерното поддържане на средна скорост – тактика, която най-често се забелязва при шофьорите на камиони и автобуси.

За това реших да подложа всички тези проучвания на тест с пътуване до Велико Търново.

За целта избрах електронна музика в стил downtempo, която освен, че спазва правилото за ритъм между 60 и 80 удара в минута, е и сравнително семпла и лека за ухото.

Резултатите бяха интересни. До Велико Търново поддържах скорост между 90 и 110 км/ч. Изпреварвах само и единствено със засилка и много място.

И така без нито една рискова маневра или момент на колебание пристигнах след точно два часа и половина в Търново със средна скорост по компютър от 76 км/ч и разход с почти два литра по-нисък от обикновено.

За сравнение, нормалното пътуване до Търново със скорости над 120 км/ч и чести изпреварвания ми отнема абсолютно същото време може би минус десетина минути, но със сигурност плюс поне 20 лв в гориво.

Забелязах, че с по-равномерно шофиране често ме изпреварваха бързаци, но бързо ги настигах заседнали зад поредния ТИР без да си давам много зор. С други думи, бързото шофиране по първокласни пътища е абсолютно безсмислено, освен може би в три сутринта, когато няма трафик.

Но да се върнем към темата. Щях ли да поддържам равномерното темпо ако не беше музиката? Съмнявам се. Безспорно е, че ако беше започнала песен на Queen или Eminem подсъзнателно щях да натисна педала.

А знаете ли коя е най-хубавата част? Може да пробвате този експеримент сами с downtempo микса, който ще намерите прикачен долу. Струва си да опитате заради спестеното гориво, нерви, амортизация и прекрасната ни природа, която ще се разгърне пред очите ви като книга.

Източници:

Brodsky, W. (2001). The effects of music tempo on simulated driving performance and vehicular control. Transportation Research Part F: Traffic Psychology and Behaviour

Beh, H. C., & Hirst, R. (1999). Performance on driving-related tasks during music. Ergonomics, 42

Van der Zwaag, M. D., Dijksterhuis, C., de Waard, D., Mulder, B. L. J. M., Westerink, J. H. D. M., & Brookhuis. K. A. (2012). The influence of music on mood and performance while driving. Ergonomics, 55

North, A., & Hargreaves, D. (1997). Experimental aesthetics and everyday music listening

Коментари

Коментар

Реклама

This function has been disabled for Autosport Bulgaria.