септември 28, 2021

Неугасващата звезда Жил Вилньов

Вчера една от легендите на Формула 1 Жил Вилньов трябваше да навърши 71 години. Канадецът има само 6 победи, 6 сезона и 67 старта във Формула 1 и след смъртта му на белгийската писта Золдер през 1982 година бързо се превръща в една от иконите на спорта. Бащата на световния шампион за 1997 година Жак Вилньов винаги е бил смятан за един от най-бързите пилоти в историята на Формула 1, но статистиката сочи, че е спечелил само две квалификации.

И въпреки скромните от днешна гледна точка постижения, Жил е легенда и истински кумир на фераристите от цял свят.

А отношението към него на Енцо Ферари е само един от поводите за превръщането му в легенда.

Примерите за това са показателни. Обикновено Ферари дава вид, че пилотите не са особено ценни за него, много по-ценни са болидите, които те карат. През 1957 Еуженио Кастелоти катастрофира фатално в Модена с Lancia-Ferrari, а първият въпрос на Ил Комендаторе е: „Как е колата?”. Нещо подобно се случва и през 1982, няколко месеца след смъртта на Вилньов, когато Дидие Пирони катастрофира тежко на Хокенхайм. Първата реакция на Ферари е: „Сбогом на титлата”.

Но отношението към Вилньов е различно, той е един от малкото пилоти, успели спечелят уважението и любовта на боса на Скудерията. Както знаете, през 30-те години Ферари е тим мениджър на Alfa Romeo, а голямата звезда на отбора е Тацио Нуволари. Вилньов много напомня на Ферари за Нуволари, както с уменията си зад волана, така и с амбицията и решителността си на пистата.

Освен това, Вилньов е пределно откровен с Ферари, което за разлика от Ники Лауда, му спечелва уважението на боса.

„Ще карам цял ден, ще се завъртя, ще излетя в оградата, ще направя с колата каквото искате. Ще карам защото това е работата ми и аз обичам работата си. Но просто ви казвам, че няма да сме конкурентни”, това си спомня Харви Постлетуейт като изказване на Жил в оживена дискусия с Фрерари.

След смъртта на Жил Ферари изразява скръбта си писмено, така, както го е направил и за обичния си син Дино – жест, който Ил Комендаторе демонстрира изключително рядко.

„Смъртта на Жил ни отне един велик шампион – този, когато много обичах. Миналото ми е изпълнено с болка и тъжни спомени – родителите ми, брат ми, синът ми. Обръщам се назад и виждам всички, които съм обичал. И сред тях е този велик човек, Жил Вилньов. Обичах го.”

И до днес Вилньов е доказателството, че за да стане един пилот легенда на Формула 1 няма нужда да е спечелил много титли, победи или успехи. Достатъчни са талант, смелост и уважението и любовта на феновете, колегите му и шефовете му.

Коментари

Коментар

Реклама

This function has been disabled for Autosport Bulgaria.