Около шумотевицата за 50-я рожден ден на Михаел Шумахер медиите в цял свят публикуваха мненията и спомените за 7-кратния световен шампион на едва ли не всеки, който през живота си поне веднъж е срещал пилота. И странното е, че малко встрани от интереса на феновете остана едно изказване на Рос Браун, човекът, с когото Михаел е постигнал всичките си успехи и който е бил с него от Benetton през Ferrari, та до Mercedes.
Днешният управляващ директор на Формула 1 е може би най-ценната придобивка на Liberty Media и с него спортът има сериозен шанс да се промени към по-добро.
Какво обаче разказа Браун за първите стъпки на Михаел във Формула 1. Естествено, не трябва да забравяме, че пътищата на Браун и Михаел са се пресекли доста преди Формула 1 – още в световния шампионат за прототипи, където обаче двамата бяха в различни отбори.
„През 1991 година, когато с Tom Walkinshaw Racing и Jaguar спечелихме световната титла при прототипите, единственият ни съперник, честно казано, беше Михаел, който тогава караше за Sauber-Mercedes, другите пилоти на тима изобщо не бяха на неговото ниво – разказа Браун в подкаста Beyond The Grid F1. – Прототипите тогава бяха много бързи, но също така трябваше да се въртят обиколки, в които да се пести гориво, това го имаше във всяко едно състезание. Но Михаел успяваше да върти бързи обиколки с по-малко гориво от съотборниците си и въпреки това трупаше сериозен аванс.
„На нас ни помагаше това, че мениджмънтът на Mercedes държеше всеки един от пилотите на тима да прекарва равно време зад волана. Така че, ставаше следното – Михаел излизаше на пистата и за нас започваха притесненията, след това идваше ред на другите му двама колеги и нещата за нас се оправяха.”
Това твърдение на Браун, който е главен дизайнер на шампионския Jaguar XJR-14 от сезон 1991 в световния шампионат за издръжливост, на практика унищожава един мит, който е жив от десетилетия – че Карл Вендлингер и Хайнц-Харалд Френцен са били на нивото на Михаел при съвместните им изяви за тима на Петер Заубер. Този мит дори има и по-смела версия – че по това време мениджмънтът на Mercedes е смятал, че Михаел е пилотът с най-скромен талант от тримата. Което е трудно да се повярва.
По това време политиката на Sauber-Mercedes е да не се публикуват времена от тестове, а особено, когато става въпрос за постиженията на пилотите от младежката програма на компанията, правилата за покриване на резултатите се прилагат още по-строго. Така се избягва възможност за пряко сравнение между тях, тъй като тимът редовно ги праща на пистата с различни настройки на колата и различно количество гориво.
В Jaguar обаче също следят внимателно представянето на Михаел и колегите му и са наясно с таланта на Шумахер. А освен това, сега Браун потвърди още нещо, което досега беше отричано само от Еди Джордан – че Mercedes е финансирал първото състезание на Михаел във Формула 1 – Гран при на Белгия през 1991 година. Това потвърждение от страна на Рос Браун е още един аргумент за това кой от тримата млади пилоти на Mercedes по това време е бил най-перспективен. Факт е, че по-късно Френцен и Вендлингер също стигнаха до Формула 1, но с тима на Петер Заубер и много по-сериозната подкрепа на Mercedes.
В началото на 90-те Браун вече е наясно с таланта на Шумахер, а представянето на Михаел при прототипите го е убедило, че той има сериозен потенциал.
„За първи път срещнах Михаел в състезанията с прототипи – потвърди Браун. – Веднага стана ясно, че той е невероятно бърз и това, което най-много ме впечатли беше умението му да върти бързи обиколки с минимално количество гориво. А времената му наистина бяха добри.
„Но истината е, че не може да се твърди, че той би бил толкова добър и в друг шампионат. Фактът беше, че той се представи изключително при прототипите.”
След това Браун се върна отново към втората половина на 1991, когато са първите стъпки на Михаел във Формула 1.
„Когато се разбра, че Михаел ще кара във Формула 1, двамата с Том Уокиншоу вече бяхме ангажирани да работим за Benetton – допълва Рос Браун. – И аз, и Том отчаяно искахме да наемем Михаел, веднага след като стана ясно, че той може да се раздели с Mercedes, тъй като той беше много добър.
„По това време Шумахер беше на 22 години, но ръцете ни бяха вързани, поне за „Спа”. Вече имахме двама пилоти – Нелсон Пикет и Роберто Морено, въпреки че имахме желание да се отървем от Морено, който не се представяше на ниво. В същото време заради проблемите на Бертран Гашо, Еди Джордан имаше едно свободно място.
„Тогава с Том се опитахме да убедим Флавио Бриаторе, че трябва да действа решително и да наеме Михаел, но той не беше убеден по простата причина, че не знаеше нищо за Михаел Шумахер.
„Разбира се, когато Михаел се появи на „Спа” и демонстрира на какво е способен, Флавио си промени мнението. Но мисля, че твърдението на Бриаторе, че точно той е открил Михаел, е малко преувеличена. Двамата с Том отчаяно искахме да го вземем.
„След като Флавио гледа Михаел на „Спа”, той вече беше убеден, че сме прави и е факт, че проведе смела битка, за да го измъкне от Jordan и да го убеди да подпише с Benetton.”
Версиите на Бриаторе и Джордан за случилото се са малко по-различни, доста по-бляскави и драматични, но е факт, че за „Монца” Шумахер вече е пилот на Benetton. Естествено, Джордан получава и компенсация за преждевременната раздяла с Михаел.
Но големият губещ от всичко това е Mercedes, тъй като по това време компанията има намерение да влезе във Формула 1 с тима на Петер Заубер. Това трябва да стане за сезон 1993, а се смята, че титулярни пилоти е трябвало да са Шумахер и Вендлингер. В крайна сметка, компанията избра за 1993 Вендлингер и Джей Джей Лехто.
„Влизането на Михаел във Формула 1 беше финансирано от Mercedes, но не знам дали те платиха цялата сметка, но помня, че имаше хора от Mercedes, които помагаха на Шумахер в преговорите – припомни си Рос Браун. – Но Том и Флавио се справиха блестящо с привличането на Михаел, аз само гледах отдалеч, тъй като по това време задачата ми беше да се занимавам с колата на Benetton.
„Още от първите дни на Михаел в тима стана ясно, че той е балансиран пилот с достатъчно увереност, че може да се справи. Но никога не е бил твърде самоуверен. Михаел беше много любознателен, постоянно искаше да научи нещо ново. И веднага демонстрира, че се отнася професионално към пилотирането.”
