През 1973 производителят на автомобили Порше заедно със състезателния отбор на Пенске разработват една нова версия на Порше 917, за да вземат участие в популярния по това време шампионат Кан Ам.
Тази изключително популярна моторспорт категория е била доминирана още от самото й създаване от Макларън, като прототипите на тима са били задвижвани от двигатели на Шевролет. Самият Брус Макларън, както и неговите съотборници Дени Хълм и Питър Ревсън имат по една титла в периода 1967-71 година, като демонстрират постоянство на върха в класирането.
Една година преди създаването на 917/30, през 1972 Пенске Рейсинг се превръща в първия отбор, спечелил победа в Кан Ам с кола с двигател, който не е на Шевролет, използвайки агрегата на Порше 917/10. През следващата година вече с участието на самите Порше, е създаден най-мощният прототип в историята на моторните спортове.
Първоначално екипът е работил изцяло върху аеродинамиката, изработвайки сравнително по-стилизирана каросерия съобразявайки се с управлението на въздушните потоци. Спрямо първото изпълнение на Пенске Рейсинг е увеличено и междуосието, за да има място за някои от най-впечатляващите постижения в състезателния инженеринг.
Двигателят на 917 е боксер на Порше с работен обем 5 374 см3 и мощност 1580 конски сили и две турбини, работещи на 2.7 бара налягане. Към това можем да му прибавим и общо тегло на прототипа от 820 килограма, създавайки съотношение тегло-мощност от 1967 конски сили на тон.
Този двигател е имал един основен проблем, и той е бил, че пилотът е можел да разполага с максималната тяга от турбините само по време на квалификацията. Това е означавало, че за да се избегне рискът от повреда на двигателя в самото състезание, инженерите е трябвало да намалят мощността му на 1100 конски сили и при не повече от 7800 об/мин.
Този прототип е можел да достигне скорост от 400 км/ч и ускорение от 0 до 100 км/ч за 2 секунди, като не забравяйте, че става въпрос за 1972 година. Най-страшният факт за тази кола е обаче е, че е достигала 320 км/ч за около 13 секунди.
През 1973 година, пилот на Пенске в Кан Ам е бил Марк Донахю. В дебютното си състезание той е успял да завърши едва на седма позиция и то зад Чарли Кемп, който кара предходния прототип 917/10. След сравнително по-добра подготовка за състезанието на „Роуд Атланта“, Донахю успява да запише време от 1 минута и 12.9 секунди в квалификацията, което е с 6 секунди по-бавно от най-бързата обиколка на трасето от тогавашните прототипи от Льо Ман. В състезанието Чарли Кемп успява да завърши на втора позиция.
От този момент нататък Порше 917/30 се превръща в непобедима машина, спечелвайки шестте оставащи кръга и постигайки достатъчният брой точки за да спечелят и шампионата. Предимството на Пенске е било толкова голямо че, принуждават Макларън да се откаже от Кан Ам състезанията и да се насочи към Инди 500 и Формула 1.
В следващият сезон доминацията на 917/30, петролната криза, няколкото инцидента, като този на Роджър Уилямсон на „Зандвоорт“ принуждават организаторите да ограничат консумацията на 78.4 литра на 100 километра. Така прототипът 917/30 прави само едно състезание в началото на сезона без да може да запише нито една точка. Така голяма част от частните отбори изгубват интерес към колата и се връщат към старите двигатели 917/10 и 908.
През 1975 Марк Донахю изтупва праха от 917/30, пробвайки да подобри рекорда за скорост на затворено трасе. С леки модификации, американецът е трябвало да подобри рекордът от 350 км/ч на пистата Таладега. След няколко опита Донахю успява да постигне скорост от 355.8 км/ч.
За съжаление десет дни след рекорда Марк Донахю загива на място в Гран При на Австрия от Формула 1. Така заедно с победата си в Гран При на Канада през 1971 и победата през 1972 в Инди 500, Марк Донахю остава в историята като най-храбрият пилот, доминирал в легендарните серии Кан Ам.
От модела 917/30 са произведени шест шасита, като само две от тях са взимали участия в състезания. Шасито с номер 001 е собственост на Порше и в началото се е използвало само за тестове заради променливото разстояние на осите. Второто и третото са тези, които са участвали в Кан Ам надпреварите, като едното от тях се намира в музеят на Порше в Щудгарт, а другото е в частна колекция. Другите прототипи са разпръснати две частни колекции, като едно от тях взима ежегодно участия на Фестивала на скоростта в Гудууд и в различни състезания за олдтаймери.
